Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Вектори

✈️ Пилот насочва самолета точно на север и лети с 200 km/h200\ \mathrm{km/h} спрямо въздуха. Но вятърът духа на изток с 50 km/h50\ \mathrm{km/h}. Къде ще бъде след един час? Не на 200 km на север и не на 250 km „някъде“. Двете скорости се събират не като числа, а като стрелки – и самолетът лети по диагонала, малко по-бързо и отклонен на изток. Величините, които имат и големина, и посока – скорост, сила, преместване – се описват с вектори.

1. Какво е вектор?

🤔 Загадка: „Отидох 5 km и се върнах 5 km. Колко съм изминал?“ – 10 km. „А на какво разстояние съм от началото?“ – 0 km. Изминатият път е число, а преместването е вектор: двете премествания са равни по дължина, но противоположни по посока, и се унищожават.

О

Вектор

Вектор е насочена отсечка – отсечка, за която е казано коя точка е начало и коя край. Записваме ABAB (AA е начало, BB е край) или с една малка буква, aa. Дължината на вектора се бележи ∣AB∣|AB|. Два вектора са равни, ако имат еднаква дължина и еднаква посока – тогава единият се получава от другия чрез успоредно пренасяне. Нулевият вектор има начало и край в една точка.

Векторите ABAB и BABA имат еднаква дължина, но противоположни посоки: BA=−ABBA = -AB. Ненулеви вектори, които лежат на успоредни прави (или на една права), се наричат колинеарни.

2. Събиране и изваждане

Т

Правило на триъгълника и на успоредника

Правило на триъгълника: AB+BC=ACAB + BC = AC – краят на първия вектор е начало на втория. Правило на успоредника: ако a=ABa = AB и b=ADb = AD са страни на успоредника ABCDABCD, то a+b=ACa + b = AC (диагоналът), а b−a=BDb - a = BD. Събирането е разместително и съдружително; a−b=a+(−b)a - b = a + (-b).
Доказателство
  1. Правилото на триъгълника е самото определение на сбора: първо се преместваме от AA до BB, после от BB до CC – общото преместване е от AA до CC.
  2. Успоредник: в ABCDABCD срещуположните страни ADAD и BCBC са равни и успоредни, и векторите ADAD и BCBC са еднопосочни – значи са равни. Тогава a+b=AB+AD=AB+BC=ACa + b = AB + AD = AB + BC = AC.
  3. Разлика: от правилото на триъгълника AB+BD=ADAB + BD = AD, затова BD=AD−AB=b−aBD = AD - AB = b - a.
  4. Разместителност: a+b=AB+BC=ACa + b = AB + BC = AC, а b+a=AD+DC=ACb + a = AD + DC = AC (защото AD=BC=bAD = BC = b и DC=AB=aDC = AB = a). Съдружителност: (AB+BC)+CD=AC+CD=AD(AB + BC) + CD = AC + CD = AD и AB+(BC+CD)=AB+BD=ADAB + (BC + CD) = AB + BD = AD.

∎

−6−4−2246−4−2240xya + bab

a + b = (4; 1) + (1; 3) = (5; 4)

Слагаме началото на b в края на a; сборът е от началото на a до края на b.

|a| = 4,12, |b| = 3,16, |a + b| = 6,4

💡 Влачи краищата на векторите a и b. Координатите на сбора са сборовете на координатите: събирането „поставя“ b в края на a.

Пример

ABCDABCD е успоредник, AB=aAB = a, AD=bAD = b. Да изразим ACAC, BDBD и CACA чрез aa и bb.

  1. AC=AB+BC=a+bAC = AB + BC = a + b (BC=ADBC = AD, защото са равни и еднопосочни)
  2. BD=BA+AD=−a+b=b−aBD = BA + AD = -a + b = b - a
  3. CA=−AC=−a−bCA = -AC = -a - b

3. Умножение с число

О

Произведение на вектор с число

k⋅ak \cdot a е вектор, колинеарен на aa, с дължина ∣k∣⋅∣a∣|k| \cdot |a|; при k>0k > 0 е еднопосочен с aa, при k<0k < 0 – противопосочен. Обратно: ако a≠0a \ne 0 и bb е колинеарен на aa, то b=k⋅ab = k \cdot a за някое число kk.

Това дава удобен запис на познати факти. Ако MM е средата на ABAB, то за всяка точка OO: OM=OA+OB2OM = \frac{OA + OB}{2}. MNMN в триъгълник ABCABC удовлетворява MN=12BCMN = \tfrac{1}{2} BC – едновременно казва, че е успоредна и два пъти по-къса. Нещо повече: всеки вектор в равнината се изразява по единствен начин чрез два неколинеарни вектора.

Т

Разлагане на вектор

Ако aa и bb са неколинеарни, всеки вектор cc от равнината може да се запише по единствен начин като c=x⋅a+y⋅bc = x \cdot a + y \cdot b. Числата xx и yy се намират от система от две линейни уравнения.
Доказателство на разлагането
  1. Съществуване: нанасяме aa, bb и cc с общо начало OO, като c=OCc = OC. През CC прекарваме прави, успоредни на aa и на bb; те пресичат правите на bb и на aa в точките B1B_1 и A1A_1. Получаваме успоредник OA1CB1OA_1CB_1 и c=OA1+OB1c = OA_1 + OB_1.
  2. OA1OA_1 лежи на правата на aa, значи е колинеарен с aa (или е нулев) и OA1=x⋅aOA_1 = x \cdot a за някое число xx. По същия начин OB1=y⋅bOB_1 = y \cdot b. Следователно c=x⋅a+y⋅bc = x \cdot a + y \cdot b. (Ако cc е колинеарен с aa, просто y=0y = 0.)
  3. Единственост: ако x⋅a+y⋅b=x1⋅a+y1⋅bx \cdot a + y \cdot b = x_1 \cdot a + y_1 \cdot b, то (x−x1)⋅a=(y1−y)⋅b(x - x_1) \cdot a = (y_1 - y) \cdot b. Ако x≠x1x \ne x_1, бихме получили a=y1−yx−x1⋅ba = \frac{y_1 - y}{x - x_1} \cdot b, т.е. aa и bb колинеарни – противоречие. Значи x=x1x = x_1, а оттам и y=y1y = y_1.

∎

−6−4−2246−4−2240xy2·a1·babc

(3; 4) = x · (2; 1) + y · (−1; 2)

2x − y = 3;   x + 2y = 4

x = 2, y = 1 ⇒ c = 2a + b

💡 Влачи c (зелено), а също a и b. През края на c прекарваме прави, успоредни на a и b – така се получава успоредник, чиито страни са x·a и y·b.

Обърни внимание: намирането на xx и yy е точно система уравнения, а условието aa и bb да не са колинеарни е условието ѝ да не е 0.

4. Координати на вектор

Т

Действия в координати

Ако A(x1; y1)A(x_1;\ y_1) и B(x2; y2)B(x_2;\ y_2), то AB=(x2−x1; y2−y1)AB = (x_2 - x_1;\ y_2 - y_1) – „край минус начало“. За a=(a1; a2)a = (a_1;\ a_2) и b=(b1; b2)b = (b_1;\ b_2): a+b=(a1+b1; a2+b2)a + b = (a_1 + b_1;\ a_2 + b_2), k⋅a=(k⋅a1; k⋅a2)k \cdot a = (k \cdot a_1;\ k \cdot a_2), ∣a∣=a12+a22|a| = \sqrt{a_1^2 + a_2^2}. Средата на ABAB е M(x1+x22; y1+y22)M(\frac{x_1 + x_2}{2};\ \frac{y_1 + y_2}{2}).
Доказателство
  1. Нека ii и jj са единичните вектори по осите. Координатите (a1; a2)(a_1;\ a_2) на вектора aa означават точно разлагането a=a1⋅i+a2⋅ja = a_1 \cdot i + a_2 \cdot j – то е единствено по теоремата за разлагане.
  2. Сбор и умножение с число: a+b=(a1+b1)⋅i+(a2+b2)⋅ja + b = (a_1 + b_1) \cdot i + (a_2 + b_2) \cdot j – просто групираме събираемите пред ii и пред jj. Аналогично k⋅a=(ka1)⋅i+(ka2)⋅jk \cdot a = (ka_1) \cdot i + (ka_2) \cdot j.
  3. „Край минус начало“: AB=OB−OAAB = OB - OA, а координатите на OAOA и OBOB са координатите на точките AA и BB.
  4. Дължина: aa е хипотенуза на правоъгълен триъгълник с катети ∣a1∣|a_1| и ∣a2∣|a_2|, затова по Питагоровата теорема ∣a∣=a12+a22|a| = \sqrt{a_1^2 + a_2^2}.
  5. Среда: OM=OA+AM=OA+12AB=OA+12(OB−OA)=OA+OB2OM = OA + AM = OA + \frac{1}{2}AB = OA + \frac{1}{2}(OB - OA) = \frac{OA + OB}{2}; в координати това е M(x1+x22; y1+y22)M\left(\frac{x_1 + x_2}{2};\ \frac{y_1 + y_2}{2}\right).

∎

Пример

A(1; 2)A(1;\ 2) и B(4; 6)B(4;\ 6). Да намерим ABAB, дължината му и средата MM на ABAB.

  1. AB=(4−1; 6−2)=(3; 4)AB = (4 - 1;\ 6 - 2) = (3;\ 4)
  2. ∣AB∣=32+42=25=5|AB| = \sqrt{3^2 + 4^2} = \sqrt{25} = 5
  3. M(1+42; 2+62)=M(2,5; 4)M(\frac{1 + 4}{2};\ \frac{2 + 6}{2}) = M(2{,}5;\ 4)

Пример

При кое kk векторите a=(2; k)a = (2;\ k) и b=(3; 6)b = (3;\ 6) са колинеарни?

  1. Колинеарни ⇔ координатите са пропорционални: 23=k6\frac{2}{3} = \frac{k}{6}
  2. k=4k = 4 (тогава b=1,5⋅ab = 1{,}5 \cdot a)

5. Скаларно произведение

О

Скаларно произведение

Скаларното произведение на векторите aa и bb е числото a⋅b=∣a∣⋅∣b∣⋅cos⁡φa \cdot b = |a| \cdot |b| \cdot \cos \varphi, където φ\varphi е ъгълът между тях. В координати: a⋅b=a1b1+a2b2a \cdot b = a_1b_1 + a_2b_2. Следствия: a⋅a=∣a∣2a \cdot a = |a|^2; a⊥b  ⟺  a⋅b=0a \perp b \iff a \cdot b = 0; cos⁡φ=a⋅b∣a∣⋅∣b∣\cos \varphi = \frac{a \cdot b}{|a| \cdot |b|}.
Доказателство на формулата в координати
  1. Нанасяме aa и bb от обща точка OO: a=OAa = OA, b=OBb = OB. Тогава a−b=BAa - b = BA и в триъгълника OABOAB ъгълът при OO е φ\varphi. По косинусовата теорема ∣a−b∣2=∣a∣2+∣b∣2−2∣a∣⋅∣b∣⋅cos⁡φ|a - b|^2 = |a|^2 + |b|^2 - 2|a| \cdot |b| \cdot \cos \varphi
  2. Същото в координати: ∣a−b∣2=(a1−b1)2+(a2−b2)2|a - b|^2 = (a_1 - b_1)^2 + (a_2 - b_2)^2 =(a12+a22)+(b12+b22)−2(a1b1+a2b2)= (a_1^2 + a_2^2) + (b_1^2 + b_2^2) - 2(a_1b_1 + a_2b_2) =∣a∣2+∣b∣2−2(a1b1+a2b2)= |a|^2 + |b|^2 - 2(a_1b_1 + a_2b_2)
  3. Сравняваме двата израза и получаваме ∣a∣⋅∣b∣⋅cos⁡φ=a1b1+a2b2|a| \cdot |b| \cdot \cos \varphi = a_1b_1 + a_2b_2. (Ако aa и bb са колинеарни, триъгълник няма, но равенството се проверява направо.)
  4. Следствия: a⋅a=∣a∣2cos⁡0∘=∣a∣2a \cdot a = |a|^2 \cos 0^\circ = |a|^2. За ненулеви вектори a⋅b=0  ⟺  cos⁡φ=0  ⟺  φ=90∘a \cdot b = 0 \iff \cos \varphi = 0 \iff \varphi = 90^\circ.
  5. Абзацът по-долу върви в обратна посока: ако приемем формулата в координати за известна, от нея следва косинусовата теорема. Двата факта са равносилни.

∎

−6−4−2246−4−2240xyab
a =(5; 1)b =(2; 4)φ ≈52,1°

a · b = 5 · 2 + 1 · 4 = 14

|a| · |b| · cos φ = 5,1 · 4,47 · 0,614 = 14

a · b > 0 ⇒ ъгълът е остър

💡 Скаларното произведение е число, а не вектор. То е |a| по проекцията на b върху a (със знак) – положително при остър ъгъл, нула при прав и отрицателно при тъп.

Пример

Да намерим ъгъла между a=(1; 2)a = (1;\ 2) и b=(3; 1)b = (3;\ 1).

  1. a⋅b=1⋅3+2⋅1=5a \cdot b = 1 \cdot 3 + 2 \cdot 1 = 5
  2. ∣a∣=5, ∣b∣=10|a| = \sqrt{5},\ |b| = \sqrt{10}
  3. cos⁡φ=55⋅10=550=12=22\cos \varphi = \frac{5}{\sqrt{5} \cdot \sqrt{10}} = \frac{5}{\sqrt{50}} = \frac{1}{\sqrt{2}} = \frac{\sqrt{2}}{2}
  4. φ=45∘\varphi = 45^\circ

Двете формули за скаларното произведение свързват координатите с тригонометрията. Например от ∣a−b∣2=∣a∣2+∣b∣2−2a⋅b|a - b|^2 = |a|^2 + |b|^2 - 2 a \cdot b веднага следва .

6. Тренажор

Пресметни координатите на линейната комбинация.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0

a = (2; −4), b = (−2; 3). Намери −2a − 3b.

(;)

7. Задачи от живота

Във физиката почти всичко е вектор: скорост, сила, преместване, . Те се събират по правилото на успоредника.

0 / 6

✈️ Самолет и вятър

Самолет лети спрямо въздуха на север със скорост 200 km/h200\ \mathrm{km/h}, а вятърът духа на изток с 50 km/h50\ \mathrm{km/h}. С каква скорост се движи самолетът спрямо земята?

🚣 Лодка през река

Лодка се движи перпендикулярно на брега с 4 m/s4\ \mathrm{m/s} спрямо водата, а течението е 3 m/s3\ \mathrm{m/s}. Реката е широка 100 m100\ \mathrm{m}. За колко време лодката ще стигне другия бряг и на колко метра надолу по течението ще я отнесе?

🪢 Две сили

Две момчета дърпат шейна с въжета под прав ъгъл едно спрямо друго – с 30 N и 40 N. Каква е големината на равнодействащата сила?

🛷 Работа

Шейна се тегли 20 m по хоризонтален път с въже под ъгъл 60° спрямо пътя и сила 50 N. Каква работа извършва силата? (Работата е скаларното произведение на силата и преместването.)

🥾 Разходка

Туристка върви 3 km на изток, после 4 km на север и накрая 1 km на запад. На какво разстояние (по права линия) е от началната точка?

⚓ Котва

Две въжета държат котва със сили по 10 N, които сключват ъгъл 60°. Колко е големината на общата сила?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

8. ⚠️ Чести грешки

Начало минус край

✗ A(1; 2), B(4; 6)⇒AB=(−3; −4)\displaystyle A(1;\ 2),\ B(4;\ 6) \Rightarrow AB = (-3;\ -4)

✓ AB=B−A=(3; 4)\displaystyle AB = B - A = (3;\ 4)

Дължината на сбора

✗ ∣a+b∣=∣a∣+∣b∣\displaystyle |a + b| = |a| + |b|

✓ само при еднопосочни вектори; иначе ∣a+b∣<∣a∣+∣b∣\displaystyle |a + b| < |a| + |b|

Скаларното произведение е вектор

✗ (1; 2)⋅(3; −1)=(3; −2)\displaystyle (1;\ 2) \cdot (3;\ -1) = (3;\ -2)

✓ (1; 2)⋅(3; −1)=3−2=1\displaystyle (1;\ 2) \cdot (3;\ -1) = 3 - 2 = 1 (число!)

Неверен ред на буквите

✗ AB+CB=AC\displaystyle AB + CB = AC

✓ AB+BC=AC\displaystyle AB + BC = AC; CB=−BC\displaystyle CB = -BC

Колинеарност по една координата

✗ (2; 4)\displaystyle (2;\ 4) и (2; 5)\displaystyle (2;\ 5) – колинеарни, защото 2=2\displaystyle 2 = 2

✓ 22≠45⇒\displaystyle \frac{2}{2} \ne \frac{4}{5} \Rightarrow не са колинеарни

Квадрат на сбор

✗ ∣a+b∣2=∣a∣2+∣b∣2\displaystyle |a + b|^2 = |a|^2 + |b|^2

✓ ∣a+b∣2=∣a∣2+2a⋅b+∣b∣2\displaystyle |a + b|^2 = |a|^2 + 2 a \cdot b + |b|^2

9. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

На колко е равно AB+BC\displaystyle AB + BC?

10. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

11. Обобщение

  • ✓ Векторът има големина и посока; равни вектори – еднаква дължина и посока
  • ✓ AB+BC=ACAB + BC = AC; при успоредник сборът е диагоналът
  • ✓ k⋅ak \cdot a е колинеарен на aa; всеки вектор се разлага по два неколинеарни: c=xa+ybc = xa + yb
  • ✓ AB=(x2−x1; y2−y1)AB = (x_2 - x_1;\ y_2 - y_1); ∣a∣=a12+a22|a| = \sqrt{a_1^2 + a_2^2}; средата на ABAB: OM=OA+OB2OM = \frac{OA + OB}{2}
  • ✓ a⋅b=∣a∣∣b∣cos⁡φ=a1b1+a2b2a \cdot b = |a||b| \cos \varphi = a_1b_1 + a_2b_2; a⊥b  ⟺  a⋅b=0a \perp b \iff a \cdot b = 0
  • ✓ Разлагането се доказва с успоредник; координатите са коефициентите пред ii и jj; скаларното произведение в координати – от косинусовата теорема
  • ✓ : GA+GB+GC=0GA + GB + GC = 0

💡 Интересен факт

Думата „вектор“ идва от латинското vehere – „нося, возя“; vector е „носител“. В математиката я въвежда ирландецът Уилям Роуън Хамилтън. На 16 октомври 1843 г., докато се разхожда покрай канал в Дъблин, той открива как да умножава „тримерни числа“ (кватерниони) и издълбава формулата i2=j2=k2=ijk=−1i^2 = j^2 = k^2 = ijk = -1 в камъка на мост. Надписът отдавна не се вижда, но на моста днес има паметна плоча, а математици всяка година повтарят разходката му.