Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Неравенства

🚕 Две таксиметрови фирми: първата взима 2 € за качване и 1,20 € на километър, втората – 4 € за качване и 0,90 € на километър. Коя е по-изгодна? Отговорът „зависи“ е верен, но не е достатъчен. Математиката казва точно от кое разстояние нататък се променя той – с едно неравенство. В живота рядко търсим „точно равно“; много по-често питаме „колко най-много“, „поне колко“ и „кога е по-евтино“.

1. Неравенства и интервали

🤔 Загадка: На табела пише „Деца под 12 години – безплатно“. Има ли право на безплатен билет дете, което днес навършва 12? А дете на 11 години и 364 дни? Разликата между x<12x < 12 и x≤12x \le 12 е точно една точка – но понякога точно тя е важна.

О

Неравенство и решение

Неравенство с едно неизвестно е запис от вида A(x)<B(x)A(x) < B(x) (или с ≤, >, ≥). Негово решение е всяко число, което превръща неравенството във вярно числово неравенство. За разлика от уравненията, решенията обикновено са безброй много и образуват интервали от числовата ос.
НеравенствоИнтервалНа оста
2<x<52 < x < 5(2; 5)(2;\ 5)двата края – празни точки
2≤x≤52 \le x \le 5[2; 5][2;\ 5]двата края – плътни точки
2≤x<52 \le x < 5[2; 5)[2;\ 5)плътна при 2, празна при 5
x>2x > 2(2; +∞)(2;\ +\infty)лъч надясно
x≤5x \le 5(−∞; 5](-\infty ;\ 5]лъч наляво

Кръглата скоба означава, че краят не принадлежи на интервала, квадратната – че принадлежи. При ∞ скобата винаги е кръгла: безкрайността не е число.

2. Свойства на неравенствата

С неравенствата работим почти като с уравненията – с една важна разлика. Например 2<52 < 5, но след умножение по −1 получаваме −2 и −5, а −2>−5-2 > -5: числата си размениха местата на оста, защото умножението по −1 е огледално отражение спрямо нулата.

Т

Равносилни преобразувания на неравенства

Неравенството не променя решенията си, ако: 1) към двете страни прибавим (или извадим) едно и също число или израз; 2) умножим (или разделим) двете страни на едно и също положително число; 3) умножим (или разделим) двете страни на едно и също отрицателно число и обърнем знака на неравенството (< става >, ≤ става ≥).
Доказателство
  1. Всичко следва от едно наблюдение: a<ba < b означава, че разликата b−ab - a е положителна.
  2. Прибавяне: (b+c)−(a+c)=b−a>0(b + c) - (a + c) = b - a > 0, следователно a+c<b+ca + c < b + c – разликата изобщо не се променя.
  3. Умножение по c>0c > 0: bc−ac=c(b−a)bc - ac = c(b - a) е произведение на две положителни числа, значи е положително и ac<bcac < bc.
  4. Умножение по c<0c < 0: c(b−a)c(b - a) е произведение на отрицателно и положително число – отрицателно. Значи bc−ac<0bc - ac < 0, т.е. ac>bcac > bc – знакът се обръща.
  5. Защо решенията не се променят: всяко от тези действия може да се отмени с действие от същия вид (изваждаме cc, умножаваме по 1c\frac{1}{c}, което има същия знак като cc). Всяко решение на новото неравенство е решение и на старото, и обратно.

∎

3. Линейни неравенства

Алгоритъмът е същият като при – скоби, , прехвърляне, привеждане. Внимаваме само на последната стъпка: ако делим на отрицателно число, обръщаме знака.

Пример

Таксито от началото: кога първата фирма е по-изгодна? Нека xx е разстоянието в km.

  1. Цената при първата фирма: 2+1,2x2 + 1{,}2x; при втората: 4+0,9x4 + 0{,}9x
  2. Търсим кога първата е по-евтина: 2+1,2x<4+0,9x2 + 1{,}2x < 4 + 0{,}9x
  3. Прехвърляме: 1,2x−0,9x<4−2⇒0,3x<21{,}2x - 0{,}9x < 4 - 2 \Rightarrow 0{,}3x < 2
  4. Делим на 0,3>00{,}3 > 0 (знакът се запазва): x<6,67x < 6{,}67 (по-точно x<203x < \frac{20}{3})
  5. Отговор: за пътувания под около 6,7 km е по-изгодна първата фирма, за по-дълги – втората

Пример

Да решим неравенството 3−2(x+1)≥x−83 - 2(x + 1) \ge x - 8

  1. Разкриваме скобите: 3−2x−2≥x−83 - 2x - 2 \ge x - 8
  2. Привеждаме: 1−2x≥x−81 - 2x \ge x - 8
  3. Прехвърляме: −2x−x≥−8−1⇒−3x≥−9-2x - x \ge -8 - 1 \Rightarrow -3x \ge -9
  4. Делим на −3<0-3 < 0 и обръщаме знака: x≤3x \le 3
  5. Отговор: x∈(−∞; 3]x \in (-\infty ;\ 3]

📏 Неравенство на числовата ос

Направи коефициента a отрицателен и виж кога знакът се обръща. С пробната точка провери кои числа наистина са решения.

−2x + 1 < −5

−8−6−4−2024683

−2x < −5 − 1 = −6

Делим на (−2): a < 0 ⇒ знакът се обръща: x > 3

Отговор: x ∈ (3; +∞)

Проба: x = 0 ⇒ 1 < −5 е невярно ✗

4. Системи и двойни неравенства

Система от неравенства изисква всички да са изпълнени едновременно – решението е сечението на решенията им (общата част на оста). Двойното неравенство a<f(x)<ba < f(x) < b е съкратен запис на системата f(x)>af(x) > a и f(x)<bf(x) < b.

Обща част – интервал

x>1x > 1 и x≤4→(1; 4]x \le 4 \to (1;\ 4]

Едното съдържа другото

x>1x > 1 и x>4→(4; +∞)x > 4 \to (4;\ +\infty)

Нямат обща част

x<1x < 1 и x>4→x > 4 \to няма решение

Пример

Да решим двойното неравенство −3≤2x+1<7-3 \le 2x + 1 < 7

  1. Изваждаме 1 от трите части: −4≤2x<6-4 \le 2x < 6
  2. Делим трите части на 2>02 > 0: −2≤x<3-2 \le x < 3
  3. Отговор: x∈[−2; 3)x \in [-2;\ 3); целите решения са −2, −1, 0, 1, 2-2,\ -1,\ 0,\ 1,\ 2

5. Метод на интервалите

Как да решим (x+2)(x−1)(x−3)>0(x + 2)(x - 1)(x - 3) > 0? Не бива да „делим на множителите“ – не знаем знака им. Вместо това следим знака на целия израз. Квадратните неравенства вече решавахме с в урока Квадратни функции; методът на интервалите е обобщението за произведения и частни с много множители.

Т

Метод на интервалите

1) Прехвърляме всичко от едната страна, за да сравняваме с 0. 2) Разлагаме на множители от вида (x−r)(x - r) и намираме нулите на числителя и знаменателя. 3) Те делят оста на интервали, във всеки от които знакът е постоянен. 4) Определяме знака в най-десния интервал и вървим наляво: при преминаване през точка с нечетна степен знакът се сменя, с четна – не. 5) Избираме интервалите с нужния знак; нулите на числителя включваме при ≤ и ≥, нулите на знаменателя – никога.

Пример

Да решим неравенството x+1x−2≥2\frac{x + 1}{x - 2} \ge 2

  1. Сравняваме с 0: x+1x−2−2≥0⇒x+1−2x+4x−2≥0⇒5−xx−2≥0\frac{x + 1}{x - 2} - 2 \ge 0 \Rightarrow \frac{x + 1 - 2x + 4}{x - 2} \ge 0 \Rightarrow \frac{5 - x}{x - 2} \ge 0
  2. Умножаваме по −1 и обръщаме знака: x−5x−2≤0\frac{x - 5}{x - 2} \le 0
  3. Критични точки: 2 (знаменател) и 5 (числител). Знаци: + за x>5x > 5, − между 2 и 5, + за x<2x < 2
  4. Търсим ≤0\le 0: средният интервал, с 5 (нула на числителя), но без 2 (нула на знаменателя)
  5. Отговор: x∈(2; 5]x \in (2;\ 5]
Защо методът на интервалите работи?
  1. Множителят x−rx - r е положителен при x>rx > r и отрицателен при x<rx < r – сменя знака си само в точката rr.
  2. Знакът на произведение (или частно) се определя от знаците на множителите: той е −- точно когато отрицателните множители са нечетен брой. Между две съседни критични точки никой множител не сменя знака си, затова и знакът на целия израз е постоянен.
  3. В най-десния интервал xx е по-голямо от всички критични точки и всички множители x−rx - r са положителни – знакът е ++ (ако сме внимавали коефициентите пред xx да са положителни).
  4. Когато минем наляво през точката rr, сменя знака си само множителят (x−r)k(x - r)^k. При нечетно kk той сменя знака, а при четно kk остава неотрицателен – оттам и правилото за четните и нечетните степени.
  5. Нулите на знаменателя никога не влизат в отговора, защото там изразът не е дефиниран.

∎

🐍 Метод на интервалите

Нулите на числителя и знаменателя делят оста на интервали. Във всеки интервал знакът е постоянен – „змийката“ минава над оста при „+“ и под нея при „−“.

(x + 2)(x − 1)(x − 3) > 0

−+−+−213

Критични точки: −2, 1, 3. Вдясно от най-голямата всички множители са положителни ⇒ знак „+“.

При нечетна степен знакът се сменя при преминаване през точката, при четна степен – не се сменя.

Отговор: x ∈ (−2; 1) ∪ (3; +∞)

6. Неравенства с модул

Т

Модулът като разстояние

За r>0r > 0: ∣x−a∣<r  ⟺  a−r<x<a+r|x - a| < r \iff a - r < x < a + r (точките по-близо от rr до aa); ∣x−a∣>r  ⟺  x<a−r|x - a| > r \iff x < a - r или x>a+rx > a + r (точките по-далеч от rr). При ≤ и ≥ краищата се включват. Ако r<0r < 0, ∣x−a∣<r|x - a| < r няма решение, а ∣x−a∣>r|x - a| > r е вярно за всяко xx.
Доказателство
  1. Нека y=x−ay = x - a. Достатъчно е да докажем, че при r>0r > 0: ∣y∣<r  ⟺  −r<y<r|y| < r \iff -r < y < r.
  2. Ако y≥0y \ge 0, то ∣y∣=y|y| = y и условието е y<ry < r; заедно с y≥0y \ge 0 това е 0≤y<r0 \le y < r.
  3. Ако y<0y < 0, то ∣y∣=−y|y| = -y и условието е −y<r-y < r, т.е. y>−ry > -r; заедно с y<0y < 0 това е −r<y<0-r < y < 0.
  4. Обединението на двата случая е −r<y<r-r < y < r, т.е. a−r<x<a+ra - r < x < a + r. Неравенството ∣x−a∣>r|x - a| > r е вярно точно когато ∣x−a∣<r|x - a| < r и ∣x−a∣=r|x - a| = r не са – това са двата лъча извън интервала [a−r; a+r][a - r;\ a + r].
  5. Ако r<0r < 0: модулът е неотрицателен, следователно никога не е по-малък от rr и винаги е по-голям от него.

∎

📐 Модулът като разстояние

|x − a| е разстоянието от x до a. Неравенството пита: кои точки са на разстояние по-малко от r от a?

|x − 1| < 3

rra−8−6−4−202468

−2 < x < 4

x ∈ (−2; 4)

Пример

Да решим неравенството ∣2x−3∣≤5|2x - 3| \le 5

  1. Записваме като двойно неравенство: −5≤2x−3≤5-5 \le 2x - 3 \le 5
  2. Прибавяме 3: −2≤2x≤8-2 \le 2x \le 8
  3. Делим на 2: −1≤x≤4-1 \le x \le 4
  4. Отговор: x∈[−1; 4]x \in [-1;\ 4]

7. Доказване на неравенства

На олимпиадите често не решаваме неравенство, а доказваме, че то е вярно за всички допустими стойности. Основният инструмент е простият факт, че квадратът на число никога не е отрицателен: (a−b)2≥0(a - b)^2 \ge 0.

Т

Неравенство между средно аритметично и средно геометрично

За неотрицателни числа aa и bb: a+b2≥ab\frac{a + b}{2} \ge \sqrt{ab}, като равенство има само при a=ba = b.
Доказателство
  1. Квадратът на всяко реално число е неотрицателен: (a−b)2≥0(\sqrt{a} - \sqrt{b})^2 \ge 0.
  2. Разкриваме скобите: a−2ab+b≥0a - 2\sqrt{ab} + b \ge 0, т.е. a+b≥2aba + b \ge 2\sqrt{ab}, и делим на 2.
  3. Равенство има точно когато (a−b)2=0(\sqrt{a} - \sqrt{b})^2 = 0, т.е. a=b\sqrt{a} = \sqrt{b}, т.е. a=ba = b.

∎

Друго доказателство – с окръжност
  1. Начертаваме отсечка ABAB с дължина a+ba + b и точка CC върху нея с AC=aAC = a, CB=bCB = b. Над ABAB като диаметър чертаем полуокръжност с радиус a+b2\frac{a + b}{2}.
  2. Издигаме перпендикуляр в CC до пресичането му с полуокръжността в точка DD. Ъгълът ADBADB е прав (вписан ъгъл, опрян на диаметър), а DCDC е височината към хипотенузата. По теоремата за височината в правоъгълен триъгълник DC2=AC⋅CB=abDC^2 = AC \cdot CB = ab, т.е. DC=abDC = \sqrt{ab}.
  3. DCDC е полухорда, перпендикулярна на диаметъра, и не може да е по-дълга от радиуса: ab≤a+b2\sqrt{ab} \le \frac{a + b}{2}. Равенство има, когато DCDC е радиус, т.е. когато CC е центърът и a=ba = b.

∎

Пример

Да докажем, че a+1a≥2a + \frac{1}{a} \ge 2 за всяко a>0a > 0. Кога има равенство?

  1. Прилагаме неравенството за числата aa и 1a\frac{1}{a}: a+1a2≥a⋅1a=1\frac{a + \frac{1}{a}}{2} \ge \sqrt{a \cdot \frac{1}{a}} = 1
  2. Умножаваме по 2: a+1a≥2a + \frac{1}{a} \ge 2
  3. Равенство има при a=1aa = \frac{1}{a}, т.е. a=1a = 1
  4. Следствие: от всички правоъгълници с лице 1 най-малък периметър има квадратът

8. Задачи от живота

Внимавай с отговора: ако неизвестното е брой хора или билети, то е – и „x>68,57x > 68{,}57“ означава „поне 69“.

0 / 6

📱 Мобилен план

План А струва 10 € на месец плюс 0,05 € за всяка минута разговор. План Б струва 25 € на месец с неограничени минути. Под колко минути на месец план А е по-изгоден?

📚 Срок

Имаш оценки 5, 6 и 5. Предстои още една. Каква най-малко трябва да е тя, за да имаш среден успех поне 5,50?

🛗 Асансьор

Товароносимостта на асансьор е 630 kg. В него вече има количка със 120 kg товар. Колко души по 75 kg най-много могат да се качат?

🎤 Училищен концерт

Наемът на залата е 240 €. Всеки билет се продава за 4 €, а отпечатването му струва 0,50 €. Колко билета най-малко трябва да се продадат, за да има печалба?

🏡 Ограда

С 40 m40\ \mathrm{m} ограда искаме да оградим правоъгълна леха с лице поне 96 m296\ \mathrm{m}^2. В какви граници може да бъде едната страна?

💊 Лекарство

Лекарство се съхранява при температура от 15 °C до 25 °C. Американски термометър показва °F, като F=1,8C+32F = 1{,}8C + 32. В какви граници трябва да е показанието му?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

9. ⚠️ Чести грешки

Необърнат знак

✗ −3x<6→x<−2\displaystyle -3x < 6 \to x < -2

✓ −3x<6→x>−2\displaystyle -3x < 6 \to x > -2

Умножение по израз с неизвестен знак

✗ x+1x−2>1→x+1>x−2\displaystyle \frac{x + 1}{x - 2} > 1 \to x + 1 > x - 2

✓ 3x−2>0⇒x>2\displaystyle \frac{3}{x - 2} > 0 \Rightarrow x > 2

Включена нула на знаменателя

✗ x−1x+2≤0→[−2; 1]\displaystyle \frac{x - 1}{x + 2} \le 0 \to [-2;\ 1]

✓ (−2; 1]\displaystyle (-2;\ 1]

„Корен“ от неравенство

✗ x2>4→x>±2\displaystyle x^2 > 4 \to x > \pm 2

✓ x<−2\displaystyle x < -2 или x>2\displaystyle x > 2

Обединение вместо сечение

✗ x>1\displaystyle x > 1 и x<5→\displaystyle x < 5 \to всяко x\displaystyle x

✓ 1<x<5\displaystyle 1 < x < 5

Модул, по-голям от число

✗ ∣x∣>3→−3<x<3\displaystyle |x| > 3 \to -3 < x < 3

✓ x<−3\displaystyle x < -3 или x>3\displaystyle x > 3

10. Тренажор

Реши неравенството и запиши отговора във вида „x<x < число“: избери знака и въведи границата.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0

x + 11 ≥ −6x + 25

x

11. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

Реши неравенството −2x<6\displaystyle -2x < 6

12. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая; отговорите – в произволен ред.

Ниво В· Национален кръг

Ниво С· Международна олимпиада

13. Обобщение

  • ✓ Решенията на неравенство обикновено образуват интервали; ( ) – без края, [ ] – с края
  • ✓ При умножение или делене на отрицателно число знакът се обръща
  • ✓ Система неравенства → сечение на решенията; двойно неравенство → действия с трите части
  • ✓ Метод на интервалите: нули → знаци → избор; на знаменателя не влизат в отговора
  • ✓ ∣x−a∣<r|x - a| < r – точки близо до aa (един интервал); ∣x−a∣>r|x - a| > r – далеч от aa (два лъча)
  • ✓ a+b2≥ab\frac{a + b}{2} \ge \sqrt{ab} при a, b≥0a,\ b \ge 0; равенство само при a=ba = b
  • ✓ Свойствата на неравенствата следват от a<b  ⟺  b−a>0a < b \iff b - a > 0; средно аритметично ≥ средно геометрично – от (a−b)2≥0(\sqrt{a} - \sqrt{b})^2 \ge 0
  • ✓ В текстовите задачи проверяваме дали отговорът трябва да е цяло число

💡 Интересен факт

Знаците < и > се появяват в печат в книгата на английския математик Томас Хариът „Artis Analyticae Praxis“, издадена през 1631 г., десет години след смъртта му. Знаците за „по-малко или равно“ и „по-голямо или равно“ се приписват на френския учен Пиер Бугер (1734 г.), макар че тогава са изглеждали малко по-различно – с две черти отдолу.