Населението на света — урок по география

1. Колко сме и колко бързо растем

Хиляди години населението на Земята расте много бавно – гладът, епидемиите и войните отнемат почти колкото живот се ражда. Около 1800 г. хората стават 1 милиард. После, с по-доброто хранене, хигиената, и лекарствата, пада и растежът се ускорява.

Милиард	Година	За колко време
1	около 1804	стотици хиляди години
2	1927	123 години
3	1960	33 години
4	1974	14 години
5	1987	13 години
6	1999	12 години
7	2011	12 години
8	2022	11 години

Най-бързо човечеството расте в края на 60-те години на XX век – с около 2% годишно. Днес темпът е около 0,9% и продължава да намалява. Затова всеки следващ милиард се добавя за малко повече време, а не за по-малко.

Т

Време за удвояване (правилото на 70)

Ако населението расте с постоянни

r

% годишно, то се удвоява приблизително за

t_2 \approx \dfrac{70}{r}

години. Точно:

t_2 = \dfrac{\ln 2}{\ln(1 + r/100)}

; 70 идва от

100 \ln 2 \approx 69{,}3

.

Пример

През 60-те години човечеството расте с около 2% годишно, а днес – с около 0,9%. За колко години би се удвоило при всеки от двата темпа?

При 2%: $\frac{70}{2} = 35$ години.
При 0,9%: $\frac{70}{0{,}9} \approx 78$ години – повече от два пъти по-бавно.

Растежът с постоянен процент е – той не може да продължи вечно. Английският свещеник и икономист Томас Малтус (1798) предупреждава, че населението ще изпревари храната и ще настъпи глад. Земеделието обаче също се развива, а по-късно започва да пада сама. Как изглеждат експоненциалният и растеж при на растения и животни, е в урока Популации. В лабораторията сравни двата модела с прогнозата на ООН.

r, %0,9

r – годишният темп на нарастване през 2024 г. (по данни на ООН около 0,9%); K – границата, към която се изравнява логистичната крива. Синята линия са оценките до 2024 г., пунктирът – средният вариант на прогнозата на ООН (WPP 2024).

удвояване (70/r)78 г.точно77 г.2100 г.16,1 млрд.

При постоянни 0,9% годишно населението се удвоява на всеки 77 години – до безкрай.

2. Раждаемост, смъртност и прираст

Броят на жителите на една територия се променя по два начина: хората се раждат и умират (естествено движение) или се преселват ( – виж урока Миграции). Демографите сравняват страните не по броя на ражданията, а по броя им на 1000 жители – в промили (‰).

О

Естествен прираст

Разликата между раждаемостта и смъртността:

k = \dfrac{B - D}{P} \cdot 1000

‰, където

B

– родените,

D

– починалите за една година,

P

– средното население. Когато умират повече хора, отколкото се раждат, прирастът е отрицателен.

Към естествения прираст се добавя механичният – разликата между заселилите се и изселилите се. Общото изменение е сборът от двата. Важен показател е и средната продължителност на живота – колко години средно би живял един новороден, ако смъртността остане същата. В света тя е нараснала от около 46 години през 1950 г. до около 73 години през 2024 г. (по данни на ООН). Голяма част от разликата идва от намаляването на детската смъртност – смъртта на деца до 1 година.

Пример

В град с 50 000 жители за една година са родени 450 деца, починали са 700 души, заселили са се 900, а са се изселили 1100. Колко е естественият, механичният и общият прираст?

Естествен: $450 - 700 = -250$ души, $\frac{-250}{50\,000} \cdot 1000 = -5$ ‰.
Механичен: $900 - 1100 = -200$ души, или $-4$ ‰.
Общ: $-250 - 200 = -450$ души, или $-9$ ‰ – градът намалява с почти 1% годишно.

3. Плодовитост и заместване на поколенията

Раждаемостта зависи от това колко млади жени има. Затова демографите използват по-точен показател, който не зависи от .

О

Тотален коефициент на плодовитост

Средният брой деца, които би родила една жена през живота си, ако във всяка възраст ражда колкото жените на тази възраст днес. Пресмята се от възрастовите коефициенти:

TFR = 5 \sum f_a

, където

f_a

е броят раждания на една жена годишно в петгодишната група

a

(15–19, 20–24, …, 45–49).

Т

Ниво на заместване

При ниска смъртност едно поколение заменя напълно предишното, ако

TFR \approx 2{,}1

. Не е точно 2, защото се раждат малко повече момчета (около 105 на 100 момичета) и част от момичетата не доживяват до раждаща възраст. При висока смъртност нивото е 2,5 и повече.

Средният коефициент в света е спаднал от около 4,9 деца на жена през 1950 г. до около 2,2 през 2024 г. Разликите са огромни: в Нигер и Чад той е около 6, в Индия – около 2, в България – около 1,6–1,8 в последните години, в Япония – около 1,2, а в Южна Корея около 0,7 – най-ниският в света. Днес в над половината от страните коефициентът вече е под нивото на заместване.

4. Демографският преход

Европа преминава първа от висока към ниска раждаемост и смъртност през XVIII–XX век. По същия път след нея минават и другите части на света, само че по-бързо. Този модел се нарича .

Етап	Раждаемост и смъртност	Последици и примери
1. Предмодерен	и двете високи (30–40‰), прирастът е малък и нестабилен	глад, епидемии и войни; почти няма такива страни днес
2. Ранно разширяване	смъртността пада бързо, раждаемостта остава висока	бърз растеж – „демографски взрив“; Нигер, Чад, Сомалия
3. Късно разширяване	раждаемостта започва да пада	растежът се забавя; Нигерия, Пакистан, Египет
4. Ниско равновесие	и двете ниски (около 10‰)	почти няма прираст; САЩ, Франция
5. Намаляване	раждаемостта е под смъртността	застаряване и намаляване; България, Япония, Италия, Германия

Защо смъртността пада първа? Водопроводът, канализацията, ваксините и се внасят бързо. Раждаемостта зависи от навиците и ценностите и се променя по-бавно. Тя пада, когато децата оцеляват и не са нужни „в запас“, когато момичетата учат по-дълго, когато хората се местят в градовете и когато старостта се осигурява от пенсии, а не от децата. В лабораторията промени закъснението между двата спада и виж колко нараства населението.

t, г.90закъсн.60

t – години от началото на прехода; „закъсн.“ – с колко години спадът на раждаемостта изостава след спада на смъртността. В Англия той е около век, в много развиващи се страни – няколко десетилетия.

раждаемост35,8‰смъртност12,2‰прираст+23,6‰население×2,32

Етап 2: смъртността пада, раждаемостта остава висока

Примери: Нигер, Чад, Сомалия (днес между етап 2 и 3).

Най-много: ×4,9 – колкото по-дълго закъснява раждаемостта, толкова повече нараства населението.

5. Възрастови пирамиди

Възрастовата структура се показва с – хоризонтални стълбчета за всяка възрастова група, мъжете вляво, жените вдясно. По формата ѝ веднага се вижда етапът на прехода.

Т

Типове възрастова структура

Прогресивен – широка основа и тесен връх: много деца, бърз растеж (Нигер). Стационарен – почти прави стени: поколенията са с еднаква численост (страни около 4-тия етап). Регресивен – основата е по-тясна от средата: родените са по-малко от родителите им и населението застарява (България, Япония).

Т

Коефициент на демографска зависимост

\dfrac{P_{0\text{–}14} + P_{65+}}{P_{15\text{–}64}} \cdot 100

– колко деца и възрастни се падат на 100 души в трудоспособна възраст. Половината от населението е по-младо от медианната възраст, а половината – по-старо.

Пирамидата пази историята. В пирамидата на България се виждат многобройните поколения, родени през 50-те и 70-те години, и тясната основа на родените след 1990 г. В лабораторията избери страна и пусни прогнозата. Виж как при плодовитост 2,1 пирамидата бавно става с прави стени, а при 1,2 – обръща се. Ще видиш и демографската инерция: в Индия населението расте още десетилетия, въпреки че плодовитостта е около нивото на заместване. Причината е, че многобройните млади поколения тепърва стават родители.

TFR1,7e₀, г.75

TFR – колко деца ражда средно една жена; e₀ – средна продължителност на живота. Миграциите не са включени. При e₀ = 75 години заместването изисква TFR ≈ 2,11.

0–1414,4%65+23,3%медиана45,8 г.зависимост61

Тип: регресивен (стесняваща се основа)

Зависимост – колко деца (0–14) и възрастни (65+) се падат на 100 души на 15–64 години. Контурът показва началната пирамида. Началните пирамиди са приблизителни (ООН, НСИ), а групите са 0–4, 5–9, … години.

6. Разпределение и гъстота

Хората са разпределени много неравномерно. Около 90% живеят в Северното полукълбо, почти 60% – в Азия, а повечето – в низините, по крайбрежията и долините на големите реки. Населената част от сушата се нарича ойкумена. Антарктида, ледовете на Гренландия, най-сухите пустини и далечният север са почти безлюдни.

О

Гъстота на населението

Броят на жителите на 1 km²:

\rho = \dfrac{P}{S}

. Средно за сушата (без Антарктида) тя е около 60 души/km², но варира от около 2 в Монголия до над 1000 в Бангладеш и около 18 000 в Монако.

Страна	Население 2024 г., млн.	Част от света
Индия	1451	Азия
Китай	1419	Азия
САЩ	345	Северна Америка
Индонезия	283	Азия
Пакистан	251	Азия
Нигерия	233	Африка
Бразилия	212	Южна Америка
Бангладеш	174	Азия
Русия	144	Европа и Азия
Етиопия	132	Африка

Според оценките на ООН Индия изпреварва Китай като най-многолюдна страна през 2023 г. Населението на Китай вече намалява, а най-бързо растат страните в Африка на юг от Сахара. Числата в таблицата са закръглени по средния вариант на ООН (WPP 2024).

Пример

Колко е гъстотата на населението на България при преброяването през 2021 г.? Площта е 110 372 km².

$\rho = \frac{6\,519\,789}{110\,372} \approx 59$ души/km² – почти колкото средното за сушата.

7. Застаряването на населението

Застаряването има две причини: хората живеят по-дълго, а се раждат по-малко деца. Делът на хората на 65 и повече години в света е около 10% и по прогнозите на ООН ще стигне около 16% към 2050 г. В Япония, Италия и България той е над 20%.

Застаряващото общество има нужда от повече пенсии, лекари и грижа за възрастните, но работещите, които плащат осигуровки, стават по-малко. Страните търсят решения: по-висока пенсионна възраст, подкрепа за семействата с деца, привличане на работници от чужбина и автоматизация. Обратно, страните с много млади хора могат да спечелят „демографски дивидент“ – ако им осигурят образование и работа, икономиката расте бързо, както в Източна Азия през втората половина на XX век.

8. Населението на България

Населението на България расте до средата на 80-те години. Преброяването през 1985 г. отчита близо 8,95 млн. души. От 1990 г. естественият прираст е отрицателен – всяка година умират повече хора, отколкото се раждат. Към това се добавя голямата след 1989 г.

Преброяване	Население
1946	7 029 349
1965	8 227 866
1985	8 948 649
1992	8 487 317
2001	7 928 901
2011	7 364 570
2021	6 519 789

Между преброяванията през 2011 и 2021 г. населението намалява с 844 781 души (11,5%). Повече от половината загуба идва от отрицателния естествен прираст, останалата – главно от изселването. В последните години се раждат около 55–60 хиляди деца годишно, а умират около 100 хиляди и повече. През 2021 г., при пандемията от COVID-19, смъртността в България е най-високата в Европейския съюз.

Причините са няколко. Плодовитостта е под нивото на заместване от края на 80-те години, а през 1997 г. пада до около 1,1. Смъртността е висока заради сърдечносъдовите болести, а средната продължителност на живота – около 75 години – е сред най-ниските в ЕС. Много млади хора са емигрирали, а с тях са заминали и бъдещите им деца. Почти всеки четвърти българин е на 65 и повече години, а медианната възраст е около 46 години. Обезлюдяват най-вече селата и малките градове в Северозападна и Северна централна България. София и няколко големи града привличат хора от цялата страна.

9. Тренажор

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0

0\text{–}14:\ 30\%,\ 65+:\ 8\%

Колко е коефициентът на демографска зависимост (на 100 души на 15–64 години)?

10. Населението в числа

0 / 4

🇳🇪 Най-младата страна

През 2024 г. в Нигер живеят около 27 млн. души, а населението расте с около 3,5% годишно. За колко години ще се удвои по правилото на 70 и колко ще бъде през 2050 г., ако темпът се запази?

🇧🇬 Тежката 2021 година

През 2021 г. в България са родени 58 678 деца, а са починали 148 995 души (по данни на НСИ). Населението в средата на годината е около 6,9 млн. Колко е естественият прираст в брой хора и в промили?

🇯🇵 Кой ще работи?

В Япония през 2024 г. около 11,2% от хората са на 0–14 години, а около 29,3% – на 65 и повече. Колко е коефициентът на демографска зависимост? Колко души на 15–64 години се падат на един човек на 65+?

🗺️ Теснота и простор

В Бангладеш живеят около 174 млн. души на около 148 000 km², а в Русия – около 144 млн. на 17,1 млн. km². Колко е гъстотата във всяка страна и колко пъти е по-голяма в Бангладеш?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

11. ⚠️ Чести грешки

Растежът се ускорява

✗ Населението на света расте все по-бързо.

✓ Броят на хората расте, но темпът пада от около 2% в края на 60-те години до около 0,9% днес.

Раждаемост и плодовитост

✗ Раждаемостта и коефициентът на плодовитост са едно и също.

✓ Раждаемостта е родени на 1000 жители, а плодовитостта – деца на една жена.

Две деца стигат

✗ За да не намалява населението, стигат точно 2 деца на жена.

✓ Нужни са около 2,1 – повече при висока детска смъртност.

Прираст и смъртност

✗ Щом смъртността в България е висока, здравеопазването е по-лошо, отколкото в Нигер.

✓ Смъртността в промили зависи и от възрастта: в старо население тя е висока, а в младо – ниска.

Ниска плодовитост – веднага спад

✗ Щом плодовитостта падне под 2,1, населението започва да намалява.

✓ Заради демографската инерция растежът продължава още десетилетия, докато многобройните млади поколения остареят.

Гъстота и пренаселеност

✗ Гъста страна значи бедна и пренаселена страна.

✓ Нидерландия и Сингапур са много гъсто населени и богати. Решават ресурсите и икономиката.

12. 🎯 Бърз тест

1 / 9

✓ 0

Около коя година хората на Земята стават 8 милиарда (по оценка на ООН)?

Избери отговор (или натисни 1–4)

13. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Ниво В· Национален кръг

Ниво С· Международна олимпиада

14. Обобщение

✓ Хората са 8 млрд. от 2022 г.; темпът на растеж пада от около 2% (края на 60-те години) до около 0,9% днес
✓ Удвояване: $t_2 \approx 70/r$ ; ООН очаква връх от около 10,3 млрд. през 80-те години на XXI век
✓ Естествен прираст: $k = (B - D)/P \cdot 1000$ ‰; заедно с механичния дава общото изменение
✓ Коефициент на плодовитост – деца на жена; нивото на заместване е около 2,1
✓ Демографски преход: първо пада смъртността, после раждаемостта; 5 етапа
✓ Пирамиди: прогресивна, стационарна, регресивна; коефициент на зависимост и медианна възраст
✓ Гъстота: $\rho = P/S$ ; около 60 души/km² средно за сушата, хората живеят главно в Азия, в низините и по крайбрежията
✓ България: 6 519 789 души (2021), отрицателен прираст от 1990 г., емиграция и застаряване

💡 Интересен факт

Колко хора изобщо са живели на Земята? Американското Бюро за справки за населението (PRB) оценява, че от появата на съвременния човек досега са се родили около 117 милиарда души. Значи днес живеещите са около 7% от всички хора, живели някога. Оценката е много груба – за повечето хилядолетия няма никакви преброявания.