Градове и урбанизация — урок по география

1. Селища и тяхното положение

Селище е всяко място, където хората живеят постоянно – от махала с няколко къщи до мегаград. Селищата се делят на селски и градски. В селата повечето хора традиционно работят в земеделието и горите, а в градовете – в промишлеността и услугите. Днес границата се размива: много жители на селата пътуват всеки ден до работа в града.

Географите различават две страни на разположението на едно селище. Мястото (площадката) е самият терен: хълм, речна тераса, залив, . Географското положение е връзката с околността: на кръстопът ли е, при брод, проход или пристанище. Мястото решава къде да се построи първата къща, но положението решава дали селището ще стане голям град.

Пример

Защо Пловдив е един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа?

Място: скалистите тепета се издигат над равнината – лесни за отбрана.
Положение: при брод на Марица, в центъра на плодородна низина и на пътя от Централна Европа към Цариград (Via Militaris).
Когато положението остава изгодно хилядолетия, градът оцелява и след войни и разрушения.

2. Какво е град

Изненадващо, няма една световна дефиниция. Всяка държава определя сама кое селище е град. В скандинавските страни (Дания, Швеция) градско може да е селище с около 200 жители в плътна застройка, а в Япония за статут на град обикновено са нужни десетки хиляди. В България градът е селище, обявено за такова от държавата – затова у нас има градове с по-малко жители от някои големи села.

О

Степен на урбанизация (ООН, ЕС)

За да сравнява държавите, ООН от 2025 г. дели територията на квадрати от 1 km². Град е непрекъсната група от квадрати с поне 1500 души/km² и общо поне 50 000 жители. Малък град (town) – поне 300 души/km² и поне 5000 жители. Останалото е селски райони.

Резултатът зависи силно от дефиницията. Ако съберем националните определения, през 2025 г. в градски селища живеят около 58% от хората. По единната методика на ООН 45% живеят в градове, още 36% – в малки градове, и само 19% – в селски райони. Разликата идва главно от Южна Азия: много гъсто населени „села“ в Индия по новата методика са малки градове.

3. Урбанизация

О

Урбанизация

Процесът на нарастване на дела на градското население

u = \dfrac{U}{P} \cdot 100\%

, както и разпространението на градския начин на живот. Не бива да се бърка с растежа на градовете – увеличаването на броя на хората в тях.

Двете не са едно и също. В Индия градовете растат с милиони души годишно, но делът на градското население се увеличава бавно, защото расте и селското население. В България градовете губят жители, но делът на градското население продължава леко да расте, защото селата се обезлюдяват още по-бързо. Хората попадат в градовете по три пътя: в самите градове (виж урока Населението на света), преселване от селата (виж урока Миграции) и прекласифициране – когато селото порасне и бъде обявено за град.

По данни на ООН около 1950 г. в градовете (по национални дефиниции) живеят около 30% от хората. Около 2007 г. градските жители за първи път стават повече от селските, а по прогноза от 2018 г. към 2050 г. делът им ще е около 68%. Урбанизацията в една държава обикновено следва S-образна () крива.

Т

Етапи на урбанизацията

Начален – под около 30% градско население, бавен растеж (аграрно общество). Ускорен – индустриализация, масово преселване от селата, делът расте с около 1 процентен пункт годишно. Краен – над около 70%, растежът се забавя до „таван“, защото в селата почти не остават хора, които да се преселят.

Uₘ, %78k0,07t₀1962

Плътната линия – данни на Световната банка по дефинициите на всяка държава (1960–2024). Пунктирът – логистичният модел: Uₘ – таванът, k – колко стръмна е кривата, t₀ – годината, в която делът е половината от тавана (точката). Подбери параметрите сам или с бутона.

етапкраен2010–20240,17 п.п./год.модел 205078%най-бързо1,37 п.п./год.отклонение2,9 п.п.

Кривата не пасва добре – промени Uₘ, k и t₀ или натисни „подбери кривата“. Ако и тогава не пасва, урбанизацията в тази държава не е съвсем логистична (като в Китай през 60-те и 70-те години).

Сравни държавите. Великобритания и Германия са в крайния етап от десетилетия – урбанизацията там започва още с промишлената революция. България преминава ускорения етап бързо: от около 37% през 1960 г. до около 67% през 1990 г. – почти 1 годишно, при социалистическата индустриализация. Китай прави същото след 1980 г., Нигерия е в средата на кривата, а Етиопия и Индия са още в началото ѝ. Скокът на Япония около 2005 г. не е масово преселване, а сливане на общини: много села станаха части от градове.

4. Животът на един град: от урбанизация до реурбанизация

Когато в града станат тесни, скъпи и шумни, хората с коли се изнасят в предградията. Така градът „изтича“ навън – получава се градско разрастване (урбанистичен „спрол“): нискоетажни квартали, търговски центрове край магистралите, повече пътуване. Наблюденията в Европа и Северна Америка показват приблизителна поредица от етапи.

Етап	Какво става	Пример
Урбанизация	центърът расте най-бързо – хората идват от селата	Европа през XIX в., днес – Африка и Южна Азия
Субурбанизация	хората се изнасят в предградията, но работят в града; растат околностите	САЩ след Втората световна война, днес – околностите на София
Дезурбанизация	и градът, и предградията губят население – хората отиват в малки градове и села	Великобритания и САЩ през 70-те години на XX в.
Реурбанизация	центърът отново привлича хора – обновени квартали, млади професионалисти	Лондон, Манчестър, Лайпциг след 2000 г.

Етапите не са задължителни и не са строго последователни – в един и същ град центърът може да се обновява, а покрайнините да растат. Около София днес растат селата Бистрица, Лозен, Казичене – хората живеят там, а работят в града.

5. Агломерации, мегаполиси и мегаградове

Големият град рядко е сам. Около него има предградия и сателитни градове, свързани с до работа – това е градската агломерация. Когато няколко отделно израснали града се слеят в една непрекъсната градска територия, се образува конурбация – например Рур в Германия (Дортмунд, Есен, Дуисбург…) или Рандстад в Нидерландия (Амстердам, Ротердам, Хага, Утрехт). Най-голямото образувание е мегалополисът – верига от агломерации, свързани в обща ивица. Името идва от книгата на Жан Готман (1961) за ивицата Бостън – Ню Йорк – Филаделфия – Балтимор – Вашингтон (наречена „БосУош“). Друг пример е Токайдо в Япония – от Токио през Нагоя до Осака.

О

Мегаград

Град (агломерация) с поне 10 милиона жители. По оценка на ООН през 1975 г. те са 8, а през 2025 г. – 33, от тях 19 в Азия.

Град	ООН, 2025 (млн)	ООН, 2018 (млн)
Джакарта (Индонезия)	41,9	10,5
Дака (Бангладеш)	36,6	19,6
Токио (Япония)	33,4	37,5
Ню Делхи (Индия)	30,2	28,5
Шанхай (Китай)	29,6	25,6

Двете колони са от една и съща организация, но с различна методика: оценката от 2018 г. използва националните граници на агломерациите, а тази от 2025 г. – единната мрежа от квадрати. Затова Джакарта и Дака изведнъж включват гъсто населените околности, които досега се броят отделно. Всяка класация на „най-големите градове“ трябва да се чете заедно с дефиницията.

6. Йерархия на градовете: правилото ранг–големина

Подреди градовете на една държава по големина. Още през 1913 г. Феликс Ауербах, а след това и Джордж Ципф (1949) забелязват, че често вторият град е около два пъти по-малък от първия, третият – около три пъти, и т.н.

Т

Правило ранг–големина

P_r = \dfrac{P_1}{r^q}

, където

P_r

е населението на града с ранг

r

. При

q = 1

това е правилото на Ципф. В логаритмичен мащаб

\lg P_r = \lg P_1 - q \lg r

е права с наклон

-q

.

Правилото е емпирично, не закон. Когато първият град е много по-голям, отколкото предвижда правилото, той се нарича град-примат(Марк Джеферсън, 1939). Обикновено това е столица, която събира политическата и икономическата власт – Париж, Лондон, Будапеща, Атина, София. Мярка за това е индексът на първенство $P_1 / P_2$ : по правилото на Ципф той е 2.

q1

градове, преброяване 2021 г. (НСИ). Пунктирът тръгва от първия град и пада с наклон q; при q = 1 това е правилото на Ципф. Цъкни върху точка, за да сравниш града с правилото.

по правилото592 хил.реално320 хил.q по данните1,01P₁ / P₂3,70

София е 3,7 пъти по-голям от втория град – повече, отколкото предвижда правилото (2 пъти): град-примат.

В България, ако махнем София, останалите градове следват правилото доста добре – тогава $q \approx 0{,}9$ . Самата София обаче е около 3,7 пъти по-голяма от Пловдив вместо 2 пъти. Във Франция Париж е над 6 пъти по-голям от Лион. В САЩ няма град-примат: Ню Йорк е само около 1,5 пъти по-голям от Лос Анджелис. Там най-големите метрополни области са с по-сходни размери и $q$ излиза около 0,6 – наклонът зависи и от това колко града вземем и как сме определили границите им.

7. Теория на централните места

Защо селата са много, малките градове – по-малко, а големите – съвсем малко? Германският географ Валтер Кристалер (1933) обяснява това с услугите. Хлебарница има почти във всяко село, болница – в по-големия град, а университет и опера – само в най-големите. Всяка стока или услуга има две характеристики.

О

Праг и обхват

Праг – най-малкият брой клиенти, при който услугата може да съществува (може да се издържа). Обхват – най-голямото разстояние, което хората са готови да изминат до нея. Услуга с висок праг и голям обхват (болница) е само в центровете от висок ред.

В идеализиран модел – равнина с равномерно разпределени хора и еднакъв транспорт във всички посоки – всеки център обслужва кръгова зона. Кръговете или оставят празнини, или се застъпват, затова Кристалер ги заменя с шестоъгълници – те покриват равнината без празнини и са най-близо до кръга. Центровете от по-висок ред обслужват и зоните на центровете от по-нисък ред.

Т

Системите K = 3, 4, 7

Зоната на център от по-висок ред е

K

пъти по-голяма, а разстоянието между такива центрове е

\sqrt{K}

пъти по-голямо:

d_n = d \cdot (\sqrt{K})^{\,n-1}

.

K = 3

– пазарен принцип (най-малко центрове),

K = 4

– транспортен (най-много селища по правите пътища),

K = 7

– административен (всяко село е изцяло в една зона).

редове3d, km7

d – разстоянието между съседни села. Всеки шестоъгълник е пазарната зона на център: колкото по-рядка е услугата (болница, университет), толкова по-голяма зона ѝ трябва, за да събере достатъчно клиенти (прага).

малък градпрез 12,1 km, зона 127 km²среден градпрез 21,0 km, зона 382 km²на екрана210 : 64 : 33

K = 3: зоната на всеки център побира колкото 3 зони от по-нисък ред, заедно с неговата собствена – всяко село е на границата между 3 центъра и пазарува по равно при всеки от тях. При всеки следващ ред разстоянието расте √3 ≈ 1,73 пъти, а зоната – 3 пъти.

Истинските мрежи от селища не са идеални шестоъгълници – релефът, реките, пътищата и историята ги изкривяват. Но йерархията е реална: в България има много села, около 260 града, няколко областни центъра с по-високи функции и една столица. Идеята на Кристалер се използва и днес – например при избора къде да се открие нов магазин или болница.

8. Вътрешният строеж на града

В сърцето на големия град е централната делова зона – банки, офиси, магазини, администрация. Там земята е най-скъпа и сградите са най-високи. Навън цената на земята пада и се появяват жилищни квартали, промишлени зони, паркове. Социолозите и географите от първата половина на XX век предлагат три класически модела.

Модел	Идея	Най-добре описва
Концентрични зони (Бърджес, 1925)	пръстени около централната делова зона; колкото по-далеч, толкова по-заможни жители	Чикаго през 20-те години
Сектори (Хойт, 1939)	клинове покрай пътища, реки и железници – промишленият сектор привлича работнически квартали	градове, израснали покрай транспортни линии
Много ядра (Харис и Улман, 1945)	няколко центъра: делови, промишлени, университетски, търговски	големите съвременни градове и агломерации

Моделите са създадени за американски градове. В европейските градове често е обратно – старият център е престижен, а бедните квартали са в покрайнините. Типичен пример са панелните комплекси от социалистическия период в Източна Европа, включително София (Люлин, Младост, Дружба).

9. Проблемите на градовете и устойчивият град

Градски топлинен остров. Асфалтът и тъмните покриви имат малко и поглъщат повечето (виж урока Атмосферата и топлинният баланс). Бетонът я натрупва през деня и я отдава нощем, растителността, която би охлаждала с изпарение, е малко, а колите, климатиците и фабриките отделят топлина. Затова центърът на голям град е по-топъл от околностите – средно с около 1–3 °C, а в тихи ясни нощи разликата може да е много по-голяма.

Пример

Колко повече слънчева енергия поглъща асфалтов паркинг (албедо около 0,05) от тревна площ (албедо около 0,25) при 800 W/m²?

Асфалт: $0{,}95 \cdot 800 = 760\ \mathrm{W/m^2}$ ; трева: $0{,}75 \cdot 800 = 600\ \mathrm{W/m^2}$ .
Разликата е 160 W/m² – и тревата освен това се охлажда, като изпарява вода.

Бедняшки квартали. Когато хората пристигат в града по-бързо, отколкото се строят жилища, водопровод и канализация, възникват неформални квартали (фавели в Бразилия, „бидонвили“ във франкоговорящите страни). По данни на ООН в тях живеят над 1 милиард души по света. Други проблеми са задръстванията, мръсният въздух, шумът, отпадъците и високите цени на жилищата.

Устойчивият град е една от Целите за устойчиво развитие на ООН (цел 11). Решенията са: добър обществен транспорт, велоалеи, компактни квартали, в които училище, магазин и парк са на 15 минути пеша, зелени покриви и паркове, енергийно ефективни сгради. „Умният град“ използва сензори и данни – например светофари, които се настройват по трафика.

10. Градовете на България

Около три четвърти от населението на България живее в градове (по данни на ООН и Световната банка – около 73–74%). При през 2021 г. за първи път всички големи градове губят население в сравнение с 2011 г. – те стареят и част от младите заминават в чужбина.

Град	Жители (2021)	Бележка
София	1 183 454	столица; около 18% от населението на страната
Пловдив	319 612	Горнотракийската низина, тепетата и бродът на Марица
Варна	310 664	най-голямото пристанище; морски туризъм
Бургас	189 741	пристанище, нефтопреработка
Русе	124 787	най-голямото пристанище на Дунав, Дунав мост
Стара Загора	122 536	енергиен комплекс „Марица-изток“ наблизо
Плевен	92 101	център на Средна Северна България
Сливен	80 467	в подножието на Сините камъни

София е класически град-примат: около 18% от населението на страната (6 519 789 души през 2021 г.) живее в нея, а заедно с околностите ѝ – още повече. Тя е и единственият български град с над милион жители. Пловдив и Варна от десетилетия се надпреварват за второто място – през 2021 г. Пловдив е малко по-голям. Около тях и около Бургас се оформят агломерации, а голяма част от малките градове и селата, особено в Северозападна България и в планините, се обезлюдяват.

Пример

Колко процента от населението на България живее в София?

$\frac{1\,183\,454}{6\,519\,789} \cdot 100\% \approx 18{,}2\%$ – почти всеки пети българин.

11. Тренажор

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0

\text{градът расте с } 3{,}5\%\ \text{годишно}

След около колко години населението му ще се удвои (правилото на 70)?

12. Градовете в числа

0 / 4

🏙️ Урбанизация или растеж на градовете?

Населението на една държава расте от 20 на 30 милиона за 20 години, а делът на градското население – от 40% на 50%. Колко пъти се увеличават хората в градовете и с колко процента средно годишно? С колко процента годишно расте цялото население?

🇧🇬 София и правилото на Ципф

При преброяването през 2021 г. София има 1 183 454 жители, Пловдив – 319 612, Варна – 310 664. Колко жители биха имали вторият и третият град по правилото ранг–големина (q = 1)? Каква част от тези стойности са реалните?

🛒 Селата на Кристалер

В Южна Германия Кристалер намира села на около 7 km едно от друго. По пазарния принцип (K = 3) на колко километра едни от други трябва да са центровете от 2-ри, 3-ти и 4-ти ред? Каква е площта на пазарната зона на център от 4-ти ред (шестоъгълник с площ $\frac{\sqrt 3}{2} D^2$ , където D е разстоянието между съседни центрове)?

☀️ Черен покрив, бял покрив

В летен ден на покрив падат 800 W/m² слънчева радиация. Колко вата на квадратен метър поглъща покрив с битумна мушама (албедо 0,05) и колко – бял покрив (албедо 0,75)? Колко пъти по-малко поглъща белият?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

13. ⚠️ Чести грешки

Урбанизация и растеж

✗ Щом градовете растат, урбанизацията се увеличава.

✓ Градовете могат да растат, а делът им да стои – ако и селата растат. Урбанизацията е дялът, не броят.

Един най-голям град

✗ Най-големият град на света е ясен факт.

✓ Класацията зависи от това как се очертават границите: административни, на агломерацията или по гъстота.

Правилото на Ципф

✗ Ранг–големина е природен закон.

✓ Това е емпирична закономерност с много изключения – например градовете-примати.

Мегалополис и мегаград

✗ Мегалополис е просто много голям град.

✓ Мегаград е един град с над 10 млн, а мегалополис – верига от слети агломерации.

Центърът – за бедни

✗ Във всички градове бедните живеят в центъра, а богатите – в предградията.

✓ Това е моделът за американски градове; в много европейски градове е обратно.

Градски = голям

✗ Град е всяко селище с над 10 000 жители.

✓ Всяка държава има своя дефиниция; в Скандинавия са достатъчни около 200 души, у нас статутът се дава от държавата.

14. 🎯 Бърз тест

1 / 9

✓ 0

Какво е урбанизация?

Избери отговор (или натисни 1–4)

15. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Ниво В· Национален кръг

Ниво С· Международна олимпиада

16. Обобщение

✓ Мястото (теренът) и географското положение (връзките) определят развитието на селището
✓ Няма единна дефиниция за град; ООН от 2025 г. използва квадрати от 1 km² и гъстота
✓ Урбанизация – растеж на дела $u = U/P$ ; следва S-крива с начален, ускорен и краен етап
✓ Урбанизация → субурбанизация → дезурбанизация → реурбанизация
✓ Агломерация, конурбация, мегалополис; мегаград – над 10 млн, през 2025 г. те са 33
✓ Правило ранг–големина $P_r = P_1 / r^q$ ; град-примат – София, Париж
✓ Кристалер: праг, обхват, шестоъгълни зони, системи K = 3, 4, 7
✓ Модели на града: концентрични зони, сектори, много ядра
✓ Проблеми: топлинен остров, бедняшки квартали, задръствания; цел – устойчив град

💡 Интересен факт

Най-големият град на света потъва. Части от Джакарта се снижават с няколко сантиметра годишно, на места и повече, защото от земята под тях се изпомпва подземна вода. Затова Индонезия строи нова столица – Нусантара, на остров Борнео. Не е единствената: Бразилия построява Бразилия през 50-те години на XX век, а Нигерия премества столицата от Лагос в Абуджа през 1991 г., за да облекчи пренаселения крайбрежен град.