Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Киселини, основи и pH

🍺 През 1909 г. датският химик Сьорен Сьоренсен работи в лабораторията на пивоварната „Карлсберг“ в Копенхаген и изучава . Оказва се, че те са изключително чувствителни към киселинността – но концентрациите на водородните йони са числа като 0,0000001 mol/L, с които е неудобно да се работи. Сьоренсен предлага прост трик: вместо самата концентрация да се записва показателят на степента ѝ, с обратен знак. Така се ражда pH – една от най-използваните величини в науката. Какво точно означава буквата „p“, и до днес се спори.

1. Киселини и основи по Арениус

Киселините имат кисел вкус, оцветяват лакмуса в червено и разтварят някои метали с отделяне на водород. Основите са сапунени на пипане, оцветяват лакмуса в синьо и неутрализират киселините. Първото обяснение на тези свойства дава Сванте Арениус през 1884 г.: във вода тези вещества се разпадат на .

О

Киселина и основа по Арениус

Киселина е вещество, което във воден разтвор отделя водородни йони H+\mathrm{H^+}: HCl→H++Cl−\mathrm{HCl \to H^+ + Cl^-}. Основа е вещество, което във воден разтвор отделя хидроксидни йони OH−\mathrm{OH^-}: NaOH→Na++OH−\mathrm{NaOH \to Na^+ + OH^-}.

Свободен във вода всъщност не съществува – той веднага се свързва с молекула вода и образува хидроксониев йон H3O+\mathrm{H_3O^+}. За краткост пишем H+\mathrm{H^+}, но трябва да помним, че имаме предвид H3O+\mathrm{H_3O^+}. Теорията на Арениус обаче не обяснява защо амонякът NH3\mathrm{NH_3} е основа – в молекулата му няма OH\mathrm{OH}.

2. Теорията на Брьонстед и Лоури

О

Киселина и основа по Брьонстед–Лоури

Киселина е донор на протони (отдава H+\mathrm{H^+}), а основа е акцептор на протони (приема H+\mathrm{H^+}). Киселинно-основната реакция е пренос на протон от киселината към основата.

Тази идея предлагат независимо един от друг Йоханес Брьонстед и Томас Лоури през 1923 г. Щом киселината отдаде протон, остава частица, която може да го приеме обратно – спрегнатата ѝ основа. Двете образуват спрегната двойка, която се различава точно с един протон:

NH3основа+H2Oкиселина⇌NH4+спрегната киселина+OH−спрегната основа\underset{\text{основа}}{\mathrm{NH_3}} + \underset{\text{киселина}}{\mathrm{H_2O}} \rightleftharpoons \underset{\text{спрегната киселина}}{\mathrm{NH_4^+}} + \underset{\text{спрегната основа}}{\mathrm{OH^-}}

Тук водата е киселина, а в HCl+H2O→H3O++Cl−\mathrm{HCl + H_2O \to H_3O^+ + Cl^-} – основа. Вещества, които могат да бъдат и едното, и другото, се наричат амфотерни. Колкото по-силна е киселината, толкова по-слаба е спрегнатата ѝ основа: Cl−\mathrm{Cl^-} практически не приема протони, а ацетатният йон CH3COO−\mathrm{CH_3COO^-} ги приема охотно.

Пример

Намерете спрегнатите двойки в реакцията CH3COOH+H2O⇌CH3COO−+H3O+\mathrm{CH_3COOH + H_2O \rightleftharpoons CH_3COO^- + H_3O^+}.

  1. CH3COOH\mathrm{CH_3COOH} отдава протон – тя е киселината, а CH3COO−\mathrm{CH_3COO^-} е спрегнатата ѝ основа.
  2. H2O\mathrm{H_2O} приема протон – тя е основата, а H3O+\mathrm{H_3O^+} е спрегнатата ѝ киселина.
  3. Двойките са CH3COOH/CH3COO−\mathrm{CH_3COOH/CH_3COO^-} и H3O+/H2O\mathrm{H_3O^+/H_2O}.

3. Йонното произведение на водата и pH

Дори най-чистата вода провежда слабо ток: малка част от молекулите ѝ си разменят протони, H2O+H2O⇌H3O++OH−\mathrm{H_2O + H_2O \rightleftharpoons H_3O^+ + OH^-}. При 25 °C това са около две молекули на всеки милиард.

Т

Йонно произведение на водата

Във всеки воден разтвор при 25 °C Kw=[H+]⋅[OH−]=1,0⋅10−14K_w = [\mathrm{H^+}] \cdot [\mathrm{OH^-}] = 1{,}0 \cdot 10^{-14}. В чиста вода [H+]=[OH−]=10−7 mol/L[\mathrm{H^+}] = [\mathrm{OH^-}] = 10^{-7}\ \mathrm{mol/L}. Ако добавим киселина, [H+][\mathrm{H^+}] расте, а [OH−][\mathrm{OH^-}] намалява така, че произведението остава същото.
О

pH и pOH

pH=−lg⁡[H+]\mathrm{pH} = -\lg[\mathrm{H^+}], pOH=−lg⁡[OH−]\mathrm{pOH} = -\lg[\mathrm{OH^-}], а при 25 °C pH+pOH=14\mathrm{pH} + \mathrm{pOH} = 14. Среда с pH<7\mathrm{pH} < 7 е кисела, с pH=7\mathrm{pH} = 7 – неутрална, с pH>7\mathrm{pH} > 7 – основна. Обратно: [H+]=10−pH[\mathrm{H^+}] = 10^{-\mathrm{pH}}.

Понеже pH е , всяка единица pH означава десет пъти различна концентрация: с pH 3 е 10 пъти по-кисел от разтвор с pH 4 и 1000 пъти по-кисел от разтвор с pH 6. Константата KwK_w зависи от температурата – при 100 °C неутралната вода има pH около 6,1, без да е кисела.

Пример

Какво е pH на разтвор на NaOH с концентрация 0,001 mol/L?

  1. NaOH е силна основа: [OH−]=10−3 mol/L[\mathrm{OH^-}] = 10^{-3}\ \mathrm{mol/L}, pOH=3\mathrm{pOH} = 3
  2. pH=14−3=11\mathrm{pH} = 14 - 3 = 11
  3. Същото и през KwK_w: [H+]=10−1410−3=10−11 mol/L[\mathrm{H^+}] = \frac{10^{-14}}{10^{-3}} = 10^{-11}\ \mathrm{mol/L}.
← по-киселанеутралнапо-основна →01234567891011121314лакмусфенолфталеинметилоранжуниверсален
[H⁺] =5,0·10⁻³ mol/L[OH⁻] =2,0·10⁻¹² mol/LpOH =11,7

Лимонов сок: pH ≈ 2,3 – кисела среда: [H⁺] е 2,5·10⁹ пъти по-голяма от [OH⁻].

💡 Избери вещество или мести плъзгача. Една единица pH означава 10 пъти по-голяма или по-малка концентрация на H⁺. Стойностите за веществата са приблизителни, а цветовете на индикаторите – схематични. Забележи: фенолфталеинът не различава кисела от неутрална среда (безцветен е и в двете), а метилоранжът е жълт във всичко над pH ≈ 4,4.

4. Силни и слаби киселини

Силните киселини – HCl\mathrm{HCl}, HBr\mathrm{HBr}, HI\mathrm{HI}, HNO3\mathrm{HNO_3}, HClO4\mathrm{HClO_4} и H2SO4\mathrm{H_2SO_4} (по първата степен) – в разреден разтвор дисоциират практически напълно, затова [H+]=c[\mathrm{H^+}] = c. Силни основи са на и на Ca, Sr, Ba. Слабите киселини дисоциират само частично и в разтвора се установява химично равновесие. Силата им се мери с константата на равновесието:

О

Константа на дисоциация на киселина

За HA⇌H++A−\mathrm{HA \rightleftharpoons H^+ + A^-}: Ka=[H+][A−][HA]K_a = \frac{[\mathrm{H^+}][\mathrm{A^-}]}{[\mathrm{HA}]} и pKa=−lg⁡Ka\mathrm{p}K_a = -\lg K_a. Колкото по-малко е pKa\mathrm{p}K_a, толкова по-силна е киселината. Степента на дисоциация α\alpha е частта от молекулите, които са се разпаднали на йони.
КиселинаФормулаpKa\mathrm{p}K_a (25 °C)
флуороводороднаHF\mathrm{HF}3,173{,}17
мравченаHCOOH\mathrm{HCOOH}3,753{,}75
оцетнаCH3COOH\mathrm{CH_3COOH}4,764{,}76
въглеродна (I степен)H2CO3\mathrm{H_2CO_3}6,356{,}35
хипохлористаHClO\mathrm{HClO}7,537{,}53
циановодороднаHCN\mathrm{HCN}9,219{,}21
амониев йонNH4+\mathrm{NH_4^+}9,259{,}25

Стойностите в различните справочници се разминават с няколко стотни. Ако киселината е слаба и не много разредена, дисоциира малка част от нея и [HA]≈c[\mathrm{HA}] \approx c. Тогава от KaK_a следва прост извод:

Т

Закон за разреждането на Оствалд

За слаба киселина с концентрация cc: α≈Kac\alpha \approx \sqrt{\frac{K_a}{c}}, [H+]=αc≈Kac[\mathrm{H^+}] = \alpha c \approx \sqrt{K_a c}, pH≈pKa−lg⁡c2\mathrm{pH} \approx \frac{\mathrm{p}K_a - \lg c}{2}. При разреждане степента на дисоциация расте. Приближението е добро, докато α\alpha е под около 5%.

Пример

Каква е степента на дисоциация и pH на оцетна киселина с концентрация 0,1 mol/L (Ka≈1,8⋅10−5K_a \approx 1{,}8 \cdot 10^{-5})?

  1. α≈1,8⋅10−50,1=1,8⋅10−4≈0,0134\alpha \approx \sqrt{\frac{1{,}8 \cdot 10^{-5}}{0{,}1}} = \sqrt{1{,}8 \cdot 10^{-4}} \approx 0{,}0134 – само 1,34% от молекулите
  2. [H+]=0,0134⋅0,1=1,34⋅10−3 mol/L[\mathrm{H^+}] = 0{,}0134 \cdot 0{,}1 = 1{,}34 \cdot 10^{-3}\ \mathrm{mol/L}, pH≈2,87\mathrm{pH} \approx 2{,}87
  3. Солна киселина със същата концентрация има pH 1 – около 75 пъти повече H+\mathrm{H^+}.

По същия начин силата на слабите основи се мери с KbK_b. За спрегната двойка Ka⋅Kb=KwK_a \cdot K_b = K_w: колкото по-слаба е киселината, толкова по-силна е спрегнатата ѝ основа.

5. Неутрализация и титруване

При реакцията между киселина и основа се получават сол и вода. Същността ѝ в разреден разтвор е една и съща за всички силни киселини и основи: H++OH−→H2O\mathrm{H^+ + OH^- \to H_2O}. Затова неизвестна концентрация на киселина може да се намери, като към нея се добавя основа с известна концентрация, докато се неутрализира. Това е титруването.

Т

Еквивалентна точка

В еквивалентната точка основата е добавена точно в количеството по уравнението. За едноосновна киселина и едновалентна основа n(HA)=n(OH−)n(\mathrm{HA}) = n(\mathrm{OH^-}), т.е. caVa=cbVbc_a V_a = c_b V_b. При силна киселина и силна основа тук pH=7\mathrm{pH} = 7; при слаба киселина и силна основа pH>7\mathrm{pH} > 7, защото получената сол хидролизира: CH3COO−+H2O⇌CH3COOH+OH−\mathrm{CH_3COO^- + H_2O \rightleftharpoons CH_3COOH + OH^-}.

Краят на титруването се вижда по индикатор – слаба органична киселина, чиято спрегната основа има друг цвят. Индикаторът сменя цвета си в интервал от около две единици pH около своето pKa\mathrm{p}K_a. Подходящ е този, чийто интервал попада в стръмния скок на кривата на титруване.

ИндикаторИнтервал на прехода (pH)Кисела формаОсновна форма
метилоранж3,1–4,43{,}1 – 4{,}4червенжълт
метилчервено4,4–6,24{,}4 – 6{,}2червенжълт
лакмус4,5–8,34{,}5 – 8{,}3червенсин
бромтимолово синьо6,0–7,66{,}0 – 7{,}6жълтсин
фенолфталеин8,2–10,08{,}2 – 10{,}0безцветенмалиновочервен

Пример

За неутрализацията на 20,0 mL солна киселина са изразходвани 16,0 mL NaOH с концентрация 0,100 mol/L. Каква е концентрацията на киселината?

  1. n(NaOH)=0,100⋅16,0=1,60 mmol=n(HCl)n(\mathrm{NaOH}) = 0{,}100 \cdot 16{,}0 = 1{,}60\ \mathrm{mmol} = n(\mathrm{HCl})
  2. c(HCl)=1,6020,0=0,0800 mol/Lc(\mathrm{HCl}) = \frac{1{,}60}{20{,}0} = 0{,}0800\ \mathrm{mol/L}
0246810121401020304050добавен NaOH, mLpHpH 4,76
pH сега:4,76еквивалентна точка:25 mL, pH 8,73скок (24,9 → 25,1 mL):pH 7,2 → 10,3фенолфталеин:8,2–10,0 (безцветен → малиновочервен)

Фенолфталеин е подходящ: сменя цвета си вътре в скока на pH, така че краят на титруването съвпада с еквивалентната точка с точност по-добра от 0,1 mL.

💡 В колбата има 25 mL киселина с концентрация 0,1 mol/L, от бюретата капе NaOH 0,1 mol/L. Кривата е пресметната точно от равновесията в разтвора. Цветната ивица е интервалът на прехода на индикатора. При слаба киселина зелената точка (половината от еквивалентния обем) е при pH = pKa, а еквивалентната точка е над 7 – получената сол хидролизира. При HClO скокът е толкова малък, че от тези индикатори пасва само тимолфталеинът.

6. Буферни разтвори

О

Буферен разтвор

Буферът е разтвор на слаба киселина и нейната спрегната основа (например CH3COOH\mathrm{CH_3COOH} и CH3COONa\mathrm{CH_3COONa}) в сравними количества. Той запазва pH почти постоянно при добавяне на малко киселина или основа и при разреждане.

Как работи? Добавените H+\mathrm{H^+} се свързват от основата: CH3COO−+H+→CH3COOH\mathrm{CH_3COO^- + H^+ \to CH_3COOH}, а добавените OH−\mathrm{OH^-} – от киселината: CH3COOH+OH−→CH3COO−+H2O\mathrm{CH_3COOH + OH^- \to CH_3COO^- + H_2O}. Силната киселина или основа се превръща в слаба и pH едва се помръдва – докато не се изчерпи единият от компонентите.

Т

Уравнение на Хендерсън–Хаселбалх (за напреднали)

pH=pKa+lg⁡[A−][HA]\mathrm{pH} = \mathrm{p}K_a + \lg\frac{[\mathrm{A^-}]}{[\mathrm{HA}]}. При равни концентрации на киселината и солта pH=pKa\mathrm{pH} = \mathrm{p}K_a; буферът действа добре в интервала pKa±1\mathrm{p}K_a \pm 1.

Пример

Какво е pH на разтвор, съдържащ 0,1 mol/L оцетна киселина и 0,2 mol/L натриев ацетат (pKa=4,76\mathrm{p}K_a = 4{,}76)?

  1. pH=4,76+lg⁡0,20,1=4,76+0,30=5,06\mathrm{pH} = 4{,}76 + \lg\frac{0{,}2}{0{,}1} = 4{,}76 + 0{,}30 = 5{,}06
100 mL водаpH 7,00 → 1,70ΔpH = −5,30100 mL разтворpH 4,76 → 4,58ΔpH = −0,18+ 2,0 mmolHCl →CH₃COOH12,0 mmolCH₃COO⁻8,0 mmol
pH на разтвора:4,76Хендерсън–Хаселбалх:4,76 + lg(0,10/0,10) = 4,76

Буфер: H⁺ се свързва с CH₃COO⁻ и pH се променя само с 0,18, а във водата – с 5,30.

💡 HA е оцетната киселина, A⁻ – ацетатът от натриевия ацетат. Чашите са оцветени с универсален индикатор. Концентрациите са в mol/L, добавката е в милимолове (като концентриран разтвор – промяната на обема пренебрегваме). pH е пресметнато точно. Буферът задържа pH най-добре, когато двата компонента са в близки количества – тогава pH ≈ pKa = 4,76. Нулирай натриевия ацетат, за да видиш степента на дисоциация на чистата оцетна киселина.

Буфери има навсякъде около нас: в кръвта (CO2/HCO3−\mathrm{CO_2/HCO_3^-} и фосфатите поддържат pH 7,35–7,45), в морската вода, в почвата, в шампоаните и лекарствата. В лабораторията с буфери се калибрират pH-метрите.

7. Тренажор

pH на силни киселини и основи, pOH, концентрация на H⁺, разреждане, слаби киселини и неутрализация. Десетичните отговори въвеждай като 3,5.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0
25 mL HCl, c=0,05 mol/L;c(NaOH)=0,2 mol/L25\ \mathrm{mL\ HCl},\ c = 0{,}05\ \mathrm{mol/L};\quad c(\mathrm{NaOH}) = 0{,}2\ \mathrm{mol/L}

Колко mL NaOH неутрализират киселината?

8. Киселини и основи в живота

Таблетки за , оцет, езера, лимони и собствената ни кръв – навсякъде pH има значение.

0 / 5

💊 Таблетка против киселини

Таблетка съдържа 400 mg магнезиев хидроксид Mg(OH)2\mathrm{Mg(OH)_2}. Колко милимола HCl неутрализира тя и колко милилитра стомашен сок с концентрация на HCl 0,1 mol/L отговаря това?

🫙 Колко е силен оцетът

За титруването на 10,0 mL оцет с фенолфталеин са изразходвани 15,0 mL разтвор на NaOH с концентрация 0,5 mol/L. Каква е моларната концентрация на оцетната киселина и колко грама от нея има в литър оцет?

🏞️ Вкиселено езеро

Заради киселинни дъждове pH на планинско езеро е спаднало от 6,5 на 5,0. Колко пъти се е увеличила концентрацията на водородните йони?

🍋 Лимон и кафе

Лимоновият сок има pH около 2,3, а кафето – около 5,0. Каква е концентрацията на H⁺ в лимоновия сок (в mmol/L) и колко пъти е по-голяма от тази в кафето?

🩸 Буферът в кръвта

pH на кръвта се поддържа около 7,4 главно от двойката CO2/HCO3−\mathrm{CO_2/HCO_3^-}. При телесна температура за нея се използва pKa≈6,1\mathrm{p}K_a \approx 6{,}1. Какво е отношението [HCO3−]:[CO2][\mathrm{HCO_3^-}] : [\mathrm{CO_2}] в кръвта?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

9. ⚠️ Чести грешки

pH е линейна скала

✗ pH 3 е два пъти по-кисело от pH 6.

✓ Разликата е 3 единици – 103=1000\displaystyle 10^3 = 1000 пъти повече H+\displaystyle \mathrm{H^+}.

Разреждане до основна среда

✗ Ако разредим киселина 10⁹ пъти, pH става 10.

✓ pH на разредена киселина се доближава до 7, но не го надминава – остава водата.

Слаба = разредена

✗ Оцетната киселина е слаба, значи разтворът ѝ е разреден.

✓ „Слаба“ означава малка степен на дисоциация; ледената оцетна киселина е концентрирана, но слаба.

[H+]=c\displaystyle [\mathrm{H^+}] = c за всяка киселина

✗ pH на 0,1 M оцетна киселина е 1.

✓ Това важи само за силни киселини; за оцетната pH≈2,9\displaystyle \mathrm{pH} \approx 2{,}9.

Неутрално в еквивалентната точка

✗ При титруване pH в еквивалентната точка винаги е 7.

✓ Само при силна киселина и силна основа; със слаба киселина е над 7.

Знакът в pH

✗ pH=lg⁡[H+]\displaystyle \mathrm{pH} = \lg[\mathrm{H^+}]

✓ pH=−lg⁡[H+]\displaystyle \mathrm{pH} = -\lg[\mathrm{H^+}] – иначе pH би било отрицателно.

10. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

Какво е киселина според теорията на Брьонстед и Лоури?

11. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

12. Обобщение

  • ✓ По Арениус киселините отделят H+\mathrm{H^+}, а основите – OH−\mathrm{OH^-}; по Брьонстед–Лоури киселината е донор, а основата – акцептор на протони
  • ✓ Спрегнатите двойки (HA/A−\mathrm{HA/A^-}) се различават с един протон
  • ✓ Kw=[H+][OH−]=10−14K_w = [\mathrm{H^+}][\mathrm{OH^-}] = 10^{-14} при 25 °C; pH=−lg⁡[H+]\mathrm{pH} = -\lg[\mathrm{H^+}], pH+pOH=14\mathrm{pH} + \mathrm{pOH} = 14
  • ✓ Силните киселини дисоциират напълно; за слабите KaK_a, α≈Ka/c\alpha \approx \sqrt{K_a/c} и [H+]≈Kac[\mathrm{H^+}] \approx \sqrt{K_a c}
  • ✓ При неутрализация H++OH−→H2O\mathrm{H^+ + OH^- \to H_2O}; в еквивалентната точка caVa=cbVbc_a V_a = c_b V_b; индикаторът трябва да сменя цвета си в скока на pH
  • ✓ Буферът (слаба киселина + спрегнатата ѝ основа) задържа pH: pH=pKa+lg⁡[A−][HA]\mathrm{pH} = \mathrm{p}K_a + \lg\frac{[\mathrm{A^-}]}{[\mathrm{HA}]}

💡 Интересен факт

Индикатор можеш да направиш и вкъщи: свари нарязано червено зеле и прецеди отварата. Багрилата в нея (антоцианите) са червени в кисела среда, лилави – в близка до неутралната, и синьо-зелени до жълти в силно основна. Капни от отварата в оцет, в разтвор на сода бикарбонат и в сапунена вода – ще получиш цяла дъга от цветове.