Орбити и скорости
🛰️ 4 октомври 1957 г.: малка метална топка с антени – „Спутник-1“ – обикаля Земята за 96 минути и всеки, който има радио, чува нейното „бип-бип“. За да не падне, тя се движи с почти – десетки пъти по-бързо от куршум. Откъде идва точно това число? И защо, за да догоните някого в орбита, трябва… да намалите скоростта?
1. Кръгова орбитална скорост
Спътникът по орбита непрекъснато пада към Земята, но се движи хоризонтално толкова бързо, че повърхността „бяга“ под него (топът на Нютон, виж „Гравитация“). При кръгова орбита гравитацията играе ролята на .
Кръгова (първа космическа) скорост
Орбити на различни височини
Колкото по-високо е спътникът, толкова по-бавно се движи и толкова по-дълго обикаля. 1 секунда на екрана = 30 минути.
Познати орбити
- 🛰️ МКС (~408 km): ,
- 📡 GPS (20 200 km): ,
- 📺 Геостационарна (35 786 km над екватора): , – спътникът „виси“ над една точка
- 🌙 Луната (384 400 km): , дни
2. Скорост за бягство и форма на орбитата
Каква скорост е нужна, за да напуснем Земята завинаги? Тялото трябва да има достатъчно , за да преодолее гравитационната .
Скорост за бягство (втора космическа скорост)
Уравнение vis-viva
Формата на орбитата зависи от скоростта
Тяло стартира хоризонтално от разстояние r₀. Променете скоростта му и вижте коничното сечение, по което ще полети.
| Начална скорост | Енергия | Орбита | |
|---|---|---|---|
| окръжност | |||
| елипса | |||
| парабола | |||
| хипербола |
Скорост за бягство от различни тела
| Луна | 2,4 km/s | Земя |
| Марс | 5,0 km/s | Земя |
| Земя | 11,2 km/s | 1 |
| Юпитер | 59,5 km/s | Земя |
| Слънце (от повърхността) | 618 km/s | Земя |
| Неутронна звезда | ~190 000 km/s | ~0,6 c |
Ако стане равна на скоростта на светлината , нищо не може да избяга – това е (виж „Бели джуджета и черни дупки“). Радиусът ѝ е .
3. Третата космическа скорост
За да напусне Слънчевата система, тялото трябва да избяга и от Слънцето. На разстоянието на Земята скоростта за бягство от Слънцето е . Земята обаче вече ни носи с !
Пример
Колко е минималната скорост на изстрелване от Земята, за да напуснем Слънчевата система?
- Изстрелваме по посоката на движение на Земята. Далеч от Земята ни трябват спрямо нея.
- При излитането трябва да преодолеем и привличането на Земята. По закона за запазване на енергията: .
- – третата космическа скорост.
- Ако изстрелваме срещу движението на Земята, ще ни трябват над ! Посоката е от огромно значение.
4. Полети до други планети
Космическите кораби не летят „направо“ – те се движат по Кеплерови орбити около Слънцето и двигателите им работят само за кратко.
Полет до друга планета
Най-икономичният път е половин елипса, допираща двете орбити – преход на Хоман.
Орбитите са приети за кръгови и в една равнина. Δv е спрямо скоростта на Земята по орбитата ѝ, без да се отчита излитането от самата Земя.
- Преход на Хоман – с на едната орбита и на другата. Нужни са само два импулса на двигателя.
- Стартови прозорци – до Марс може да се полети удобно само веднъж на ~26 месеца, когато планетите са в правилно взаимно положение ().
- Гравитационна прашка – при прелитане край планета корабът „открадва“ малко от орбиталната ѝ скорост. Така „Вояджър 2“ посети Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
🤯 Парадоксът на орбиталната гонитба
Ако ускорите напред, орбитата ви става по-висока и по-дълга – и вие изоставате! За да догоните МКС пред вас, трябва да спирачите: слизате на по-ниска и по-бърза орбита, изпреварвате я и после ускорявате, за да се изравните. Така се скачват всички кораби.
5. 🎯 Бърз тест
Как се променя скоростта на спътник по кръгова орбита, ако орбитата е по-висока?
6. 📝 Задачи за упражнение
Ниво А· Областен кръг
Ниво В· Национален кръг
Ниво С· Международна олимпиада
7. Обобщение
- ✓ Кръгова скорост ; по-високо = по-бавно
- ✓ Скорост за бягство
- ✓ Vis-viva:
- ✓ Земя:
- ✓ Окръжност (), елипса (), (), ()
- ✓ Полетите до планетите са по Кеплерови орбити – преход на Хоман
💡Интересен факт
Астронавтите на МКС виждат по 16 изгрева и залеза на ден. „Вояджър 1“, изстрелян през 1977 г., се движи с ~ спрямо Слънцето и през 2012 г. стана първият човешки апарат в междузвездното пространство. Въпреки това до най-близката звезда ще му трябват над 70 000 години.